Регионален исторически музей - Стара Загора

Мраморна човешка фигурка. Азмашка сел.могила. Ранен неолит - 6 хил.пр.Хр. (фото Цв. Четъшки)

Мраморна човешка фигурка. Селищна могила при Старозагорските мин.бани Късен халколит - 4 хил.пр.Хр (фото Цв. Четъшки).

Изглед от експозицията "Праисторическо изкуство в Старозагорско", изложена в музея "Неолитни жилища" (фото Г. Илиев)

В началото на VI хил.пр.Хр. по българските земи се извършва значителна промяна в поминъка на населението. Събирателите на храна се сменят от производители на храна. Тази промяна е наречена “неолитизация”. Това е една от най–важните повратни точки в човешката история, поставила основите на нашата цивилизация. По пътя на миграцията носителите на тази нова култура са хора, които идват в Тракия от Анатолия, където тези процеси протичат през X хил. пр. Хр. С дървени салове, използващи естествените морски течения по Северното Средиземноморие, те стигат до долините на реките Места и Струма и от там се предвижват до Горнотракийската низина. Със себе си те пренасят култивирани семена на житни растения, опитомени животни и първият изкуствено създаден от човекът материал – керамиката. Намерили тук изключително благоприятни условия, те се заселват трайно. За своите селища избират местата край реки, извори и блата. Започват да изграждат своите селища едно върху друго в продължение на 2 - 3 хилядолетия. На мястото на падналите или опожарени къщи изграждат нови. Така се образуват селищните могили. В Стара Загора и региона са регистрирани над 100 праисторически селища. Берекетската селищна могила в южната част на Стара Загора е висока 17,5 м. и има диаметър при основата си около 250 м. Числи се към най–продължително обитаваните селища в Тракия.

В началото на V хил.пр.Хр. обитателите на българските земи откриват първият метал – медта. На 7 км., северозападно от град Стара Загора, в местността Мечи Кладенец през 1969 – 1974 г. е проучен рудодобивен център от каменно-медната епоха, най–големият в Югоизточна Европа. Добиваната в големи количества мед се изнася в обширен регион, стигащ до средното течение на река Днепър. Къщи на рудокопачи не са открити в района на медните рудници. Обитатели на намиращите се на разстояние 5–10 км. праисторически селища се занимават с добива на медната руда. Добива на мед става в открити шахти с различни размери. Най–големите са с дължина 70–80 м., ширина 7 –8 м и дълбочина до 5 м, а по–малките са с дължина 4–5 м., ширина 1,50 – 2 м и дълбочина 2 м.

Скалата е нагрявана с огън и заливана с вода. От температурните разлики тя се напуква. С костени и рогови мотики и каменни чукове медната руда е разкъртвана. След това с помощта на въжени стълби е изнасяна на повърхността. Рудата се стапя на разположените около рудниците праисторически селища, от хора специализирани в тази дейност. В селищните могили - Берекетска и Окръжна болница в Стара Загора са открити топилни на медна руда. В изкопана малка яма в земята са нареждат ред руда, ред дървени въглища. Посредством кожени мяхове се вкарва въздух, за да бъде достигана необходимата температура от 1150°С за стопяване на оксидните руди – малахити и азурит.

Древните металурзи владеят до съвършенство технологиите на отливане, изковаване и закаляване на медните изделия. Изработват се накити, игли, шила, брадви, клинове и други предмети.

Хората, обработващи медната руда, живеят в затворени общности. Те предават своите технологични умения от бащи на синове. При топенето на медната руда се получава пламък, който многократно променя цвета си. Вероятно се счита, че древните металурзи са имали магическа сила да превръщат скалата в метал.

Рудодобивът и металургията дават силен тласък за развитието на праисторическите общества по българските земи. Развива се една блестяща праисторическа цивилизация в Тракия, която не е надмината и през следващите исторически епохи.

В началото на III хил. пр.Хр. настъпва значителна промяна в характера на културата по българските земи. Тази промяна е свързана с демографските размествания на местното население и дошлото от Причерноморските степи ново население. Начинът му на живот е номадски и те се заселват на места, където околната среда наподобява степите в тяхната прародина. Богатата със своите форми и декорация керамика и разнообразната антропоморфна и зооморфна пластика, от края на каменно–медната епоха, отстъпва място на керамични съдове с пестеливо нанесена украса от набождания и отпечатък от шнур.Новото население използва коня - животно, непознато да този момент по тези земи. Познава и едно гениално човешко изобретение – колелото.Увеличава се размера на жилището. Появяват се къщи, на които една от стените е извита.Тази култура е характерна и с появата на бронза – сплав от мед и калай. Новият метал дава възможност за изработване на по–качествени сечива и оръжия.

Настъпва промяна в начина на погребване на мъртвите. Те са полагани по гръб и до краката им се поставят керамични съдове и късове червена охра. Върху гробовете има натрупан могилен насип. Наред с този обичай съществуват и така наречените “плоски некрополи”. Единственият проучен досега в Европа такъв некропол е този край Берекетската селищна могила. В него са открити гробове, в които на мъртвите са поставяни голямо количество гробни дарове – керамични съдове, накити, оръжия, каменни хавани с червена охра и др. В него мъртвите са полагани по гръб или в свито положение, хокер, наляво или надясно. Настъпва промяна и в култовите практики. Появяват се големи ритуални съоръжения – култови ровове рондели. Те не са обслужвали само едно селище, а са ползвани от населението на един голям регион от Горнотракийската низина.

н.с. П. Калчев

През периода на Римското владичество в нашите земи /І-ІV в./ територията на днешната Старозагорска област е включена в пределите на създадената тук през 45 г. провинция Тракия. Римското владичество създава значително по-големи възможности за установяване на далеч по-ширки контакти на местното тракийско население с външния свят. И все пак, през първите 5-6 десетилетия от римската власт някакви съществени промени в живота на траките не настъпват. Това се случва едва по времето на император Траян /98-117 г./ и особено след успешното приключване на водените от него войни срещу даките/101-102 и 106-107 г./. За укрепването на своите позиции в земите на Долния Дунав той осъществява широкомащабна урбанистична дейност, изгражда модерни за времето си военни и търговски пътища, провежда административни реформи. С особено усърдие се реализира неговата програма за урбанизирането на новите долнодунавски провинции - Мизия, Тракия и Дакия. Разширени и въздигнати в градски центрове са редица тракийски селища. Не малко са и новооснованите градове. Между тях е и Августа Траяна, днешната Стара Загора. Както се вижда, градът носи неговото име, което е и едно от сигурните доказателства, че негов основател е именно имп. Марк Улпий Траян. Подобно на другите основани от него градове в чест на победата си над даките, като Никополис ад Иструм /при с. Никюп, В.Търновско/, Марцианопол /при гр. Девня/ и др. се приема, че този акт на "полагане основите" или на обявяване основаването на новия град е станало през 106 или 107 г. Специално за Августа Траяна се установява, че имп. Траян е успял само да "положи основите" или "да обяви" създаването на новия град, без да има възможност да се погрижи за неговото изграждане. За това очевидно е попречила войната, която той води през 114-117 г. на изток срещу Партското царство. Така, че изграждането на Августа Траяна започва най-рано при неговия наследник имп. Хадриан /117-138 г./ или още по-сигурно, при имп. Антонин Пий /138-161 г./, за което разполагаме и с писмени данни. Истинското голямо изграждане на Августа Траяна обаче започва при имп. Марк Аврелий /161-180 г./, за което има обилна археологическа и епиграфска документация. Тогава са начертани и осъществени първите градоустройствени мероприятия: улична мрежа, водоснабдяване и канализация, обществено и жилищно строителство. Тогава се построява и първата крепостна стена. От хигиенни, климатични и военностратегически съображения градът е разположен в южното подножие на хълма Аязмо. На юг е достигал до сегашния Драматичен театър "Гео Милев" и Противопожарната охрана, на запад - до ул. "Цар Иван Асен II", на изток - до ул. "Г.С. Раковски" и на север - до ул. "Аагуста Траяна". Очертанията на крепостната стена са съобразени с особеностите на терена. Тя има неправилна многоъгълна форма и включва площ от около 480 дка. В края на V или през VI в. около нея е изградена втора, външна крепостна стена /протейхизма/. Защитната мощ на крепостната стена е подсилена с около 40 бойни кули/правоъгълни и триъгълни/, от които до сега са открити и проучени само 11. Открити са и две от портите на града - южната и западната. Пак по времето на имп. Марк Аврелий на града е предоставено правото да сече собствени емисии бронзови монети. С известни прекъсвания, сеченето на монети с името на Августа Траяна, продължава почти 100 години, до имп.Галиен/253-268 г./.

Августа Траяна изживява своя най-голям разцвет по времето на имп. М. Аврелий и особено при управлението на императорската династия на Северите/193-235 г./. Благоустрояването на града и общественото и частно строителство тогава придобиват най-широки размери. Правите и ориентирани по световните посоки улици са застлани с масивни каменни плочи, под които са изградени модерни за времето си канали и водопроводи. Красиви белокаменни и мраморни колонни портици, издигнати върху уличните тротоари, предпазвали минувачите от капризите на времето.

От каменни релефи, монетни изображения и надписи, както и от археологически проучвания е засвидетелствано строителство на монументални обществени сгради, като храмове, базилики, терми, портици, театрална сграда, спортни палестри, тържища и пр. Със своята монументалност, с пластико-архитектурния си силует, както и с многофункционалното си предназначение впечатлява форумния комплекс, разположен до западната порта на града. Уникален елемент на този комплекс е амфитеатрално изградения театрон с лице към площадното пространство на комплекса. На около десетте амфитеатрално подредени каменни седалки са се побирали 1300-1400 седящи зрители. Оттук те са наблюдавали, а може би и участвали в прояви и тържества от светски и религиозен характер, като събрания на градския демос, шествия, церемонии и богослужения, както и свещенодействия, свързани с широко разпространения в града императорски култ. Има сериозни основания да се предполага, че на каменния площад са провеждани и гладиаторски борби, които също били организирани в чест на култа към императора. Просторните терми, разположени непосредствено северно от театрона, наред с хигиенните си функции, са изпълнявали ролята и на обществен, духовен и спортно-образователен комплекс. В някоя от многобройните зали на комплекса се е помещавал и споменатия в каменен надпис Северианов /Северски/ гимназион, който между впрочем представлява най-ранното учебно заведение в града, началото на III в. Изграждането на този великолепен античен комплекс, заедно с последвалите преустройства, се вмества в рамките на времето от края на II до към 30-40-те години на IV в. Разрушен е около средата на V в., в резултат на опустошителните набези на хуните, предвождани от Атила.

Още в първите десетилетия от съществуването си Августа Траяна се обособява като крупен икономически, политически, административен и духовен център в римската провинция Тракия. Ползвал се е със статут на автономен град от полисен тип /т.е. град-държава/. Основните управленски структури на града са булето /градския съвет/ и демосът/народното събрание/. Съществени контролни и сакрално-религиозни функции изпълнявал и съветът на старейшините /герузията/. Предоставената на града обширна административна територия била значително по-голяма от територията на днешната Старозагорска област. През нея преминавали важни за провинцията и империята търговски и военни пътища. Между тях, с особено значение е т. нар. "диагонален" път, който свързвал средноевропейските провинции с Константинопол и Изтока. Той преминавал през южната част на днешната област и на него били разположени важни пътни станции, между които Ранилум /при с. Оризово/, Циле /при с. Черна гора/, Карасура /при с. Рупки/, Пизос / при с. Димитриево/. Друг път е свързвал града на запад с Филипопол и на изток с Анхиало /дн.Поморие/. Трети важен път, чрез Шипченския проход е свързвал Августа Траяна с провинция Долна Мизия и римския военен лагер Нове при гр.Свищов. Под ръководството на града се намирали известните тържища /емпории/ Пизос и Дискодуратера/ при с. Гостилица, Габровско/.Северната граница на провинцията, в т.ч. и на административната територия на Августа Траяна била старателно охранявана. За целта, при южния изход на Шипченския проход, край гр. Шипка, по времето на имп. Антонин Пий били изградени стражеви кули: бурги и президии.

През І-Ш в. в разглежданата територия възникват голям брой крупни земеделски имения, т.нар. вили. Между тях е и отдавна проучената и добре известна тракийска вила в района на яз. Чаталка, на около 20 км. западно от Стара Загора.

На територията на областта са известни над 30 тракийски светилища. Посветени са предимна на тракийския бог-конник, но има не малко посвещения и на божества от гръко-римския пантеон /Аполон, Зевс, Хера,Атина и пр./ и на източни божества/ Долихен, Сабазий и др./. Особено популярни са били светилищата при селата Крън, Винарово, Кирилово, Малка Верея, при Чаталка и Карасура. Наред с тези култове, в града била почитана и римската богиня Рома.

По същото време /ІІ-Ш в./ в Августа Траяна голямо развитие достигат изкуствата, образованието, спортът и гладиаторските игри. Прославеният олимпиец Аврелий Фронтон, нежният поет-мимограф Никий, отличният възпитаник на Академията в Спарта Улпий Гениалис, първожреците Марк Аврелий Азиатик и Улпий Хиероним Никомедиец и първожриците Нимфодора, Септимия Сейте и Валерия Фронтонила са само част от най-заслужилите представители на духовния и политическия елит на града, удостоявани с високи почетни звания и паметни знаци. Много от тях разнасяли славата на града далеч зад неговите предели. За двама от тях - Бейтюс и Марк Аврелий Фронтон научаваме, че са достигнали до най-висшите почетни длъжности в Тракия - първоархонти на провинциалното събрание на градовете със седалище Филипопол. М.Авр.Фронтон е оглавявал и провинциалното събрание на далечната провинция Европа.

Достигналите до нас великолепни образци на каменната и бронзовата пластика, ювелирното изкуство, грънчарството и стъклопроизводството са безспорен атестат за висок художествен вкус и майсторство. Особено развитие бележи и музикалния живот в града. Не случайно тук била издигната великолепна мраморна статуя на легендарния тракийски певец, музикант, поет и чудотворец Орфей.

Има косвени исторически данни, че през 198, 202 и 212 г. Августа Траяна е била посетена от представители на императорската династия на Северите. От 17 до 19 май 293 г. в града пребивавал и имп. Диоклециан /284-305 г./. През 233 г. тук бил издигнат храм - августеум в чест на имп. Александър Север /222-235 г./ и майка му Юлия Мамея. Всичко това, както и настъпилото по това време относително спокойствие в нашите земи, спомогнало за стопанския и духовен просперитет на града и принадлежащия му регион.

Периодът на късната античност /ІV-VІ в./ за нашите земи, в т.ч. и за района на Стара Загора, известна вече под името Берое, протичал и се развивал под въздействието на две съществени събития: преместването на столицата на империята през ЗЗ0 г. от Рим в Константинопол, което превръща земите на Тракия в непосредствен столичен хинтерланд и ускореното християнизиране на местното население, особено след известния Милански едикт от 313 г. Други фактори, които оказват влияние върху историческата съдба на района са вторите готски нашествия в края на IV в., както и опустошителните набези на хуните в средата на V в. В резултат на това, както и на започналите в края на VI в. нашествия на славяни, авари и прабългари, настъпват и значителни етнически промени.

Тези събития довеждат до по-голяма динамика в политическата обстановка, която се характеризира с редуването на периоди на възход и упадък. Така, през IV в., според римския историк Амиан Марцелин, диоцезът Тракия" се краси от Филипопол и Берое", докато през втората половина на V в. той е в пълна разруха след големите хунски нашествия. От края на IV в. земите на Тракия реално вече са в пределите на Източната римска империя, известна като Византия.

В годините на имп. Юстиниан Велики /527-565 г./ Берое изживява поредния си "ренесансов" подем. Още в началото на IV в. градът се превръща в едно от активните средища на ранното християнство. Става седалище на епископия, а по-късно и на архиепископия. През 344 г. се споменава за беройски епископ, който участва в църковния събор в Сердика, а през 370 г. епископът на Берое Демофил, е ръкоположен за цариградски патриарх. На това време /ІV-VІ в./ принадлежи и значителния по размерите си раннохристиянски манастирски комплекс, останките от който бяха разкрити през 1970-1971 г. в района на днешния жилищен квартал "Трите чучура"-юг. Подобен комплекс с мартирион, гробищна църква и некропол е разкрит и експониран в кръстовището на улиците "Ген.Столетов" и "Кольо Ганчев". Голяма раннохристиянска трикорабна базилика бе разкрита и на ул. "Железни врата", между улиците "В. Левски" и "Боруйград". Раннохристиянски култови сгради са разкрити на редица места в Старозагорско: край с. Крън, с.Горно Ново село, с.Полски градец, яз. Чаталка, Карасура и др.

През късната античност в града продължават да се изграждат солидни обществени постройки и жилищни сгради. Някои от тях са богато украсени с пластични мраморни облицовки по стените и многоцветни мозайки по подовете. С особено висока художествена стойност са подовите мозайки в аристократичния дом зад сегашната опера и в обществената сграда, съхранена в сегашната пощенска палата. До сега в града са регистрирани над 20 многоцветни мозайки, отличаващи се с голямото разнообразие на композиционни схеми и мотиви.

В края на VI и първите години на VII в. следва ново разрушение на града в резултат на опустошителните аваро-славянски нашествия. Те бележат края на богатите антични традиции на града и началото на средновековното му развитие. След VI в. градът е известен под името Верея или Вероя.

ст.н.с. Хр.Буюклиев


Бронзови кръстове-енколпиони от Старозагорска област (фото Г. Илиев)


Детайл	Средновековна бронзова матрица със сцена "Благовещение" (фото Г. Илиев)	Детайл