Регионален исторически музей - Стара Загора

През 2007 г. в границите на Археологически резерват Августа Траяна – Верея – Стара Загора (зона А) бяха проучени и документирани седем археологически обекта.

Проучванията са проведени под ръководството на Мария Камишева, с научен консултант Димитър Янков и с участието на Мариана Гинзарова – фондопазител към РИМ Стара Загора, Донка Колева – уредник в отдел Праистория към РИМ Стара Загора и Георги Илиев – екскурзовод в отдел „ВО” към РИМ Стара Загора.

Върху плана по-долу са изобразени местата на проучване. За повече информация натиснете всяко отделно поле, оцветено в червено.

В началото на 2007 г. по сигнал за иманярска интервенция, бяха посетени две надгробни могили. На върха на едната – „Таушан тепе” се констатира дълбок изкоп, в чиято горна част се виждаше стена на зидан гроб. Съоръжението бе подкопано отдолу и съществуваше опасност от срутване. Това наложи вземането на бързи мерки за проучването и документирането му. Проучването бе проведено съгласно Разрешение за теренно проучване No. 147/14.02.2007 г. с научен ръководител Мария Камишева от РИМ-Стара Загора и научен консултант ст. н. с. д-р Милена Тонкова от НАИМ при БАН. В него участваха Мариана Гинзарова – фондопазител в РИМ-Стара Загора и Георги Питов – фондовик в РИМ-Стара Загора.

Надгробната могила „Таушан тепе” се намира на около 3 км югозападно от с. Дълбоки. Тя е с височина 6.50 м и диаметър при основата 42 м. Зиданият гроб се ситуира в южната половина на могилата. Вкопан е в могилния насип на дълбочина 3.20 м. Ориентиран е в посока изток-запад по дългата си ос и е с външни размери: дъл. – 2.82 м и шир. – 1.32 м.

Гробът е изграден от тухли – квадратни с размер 34.5 х 34.5 см и правоъгълни – 34.5 х 15 см, споени с бял хоросан, примесен с дребни камъчета. Вътрешността му е измазана с розов хоросан. Гробната камера е с дължина 2.40 м, а ширината и се променя от 0.52 м в източната до 0.60 м в западната част. При проучването се установи, че иманярите са разрушили двете къси страни на съоръжението (източна и западна) и са извадили тухлите от пода му. В изхвърлената пръст по склона на могила се откриха много фрагменти от тегули, което навежда на мисълта, че вероятно гробът е бил покрит с няколко тегули.

По измазаната вътрешна повърхност на гробната камера не се забелязват следи от горене.Вероятно погребението е станало чрез трупополагане – в изхвърлената наоколо пръст се намериха няколко фрагмента от череп и лакътна става.

Сред инвентара, който иманярите не са взели е едно желязно огниво, което най-общо може да се датира III-IV в. В изкопаната от иманярите пръст се намери и една дръжка от глинена амфора (или стомна?), която също принадлежи като датировка на времето след средата на III в.

Разкритото в надгробната могила гробно съоръжение може да се датира в периода от началото – до средата на IV в. За съжаление иманярската интервенция е нанесла непоправими щети на съоръжението и е унищожила ценна информация, която би могла да ни помогне за по-прецизното датиране на вторичното гробно съоръжение.

Мария Камишева