.Този уникален археологически обект представя две жилища от новокаменната епоха (VІ хил. пр. Хр.), които са най-запазените и с най-богат инвентар в Европа.
В постоянната експозиция "Праисторическото изкуство в Старозагорско" са показани образци от новокаменната, каменомедната и бронзовата епохи, които са важно свидетелство за високия стадий на развитие на икономиката и културата в нашите земи през тази ранна епоха.
Обектът разполага със сувенирен щанд.

Адрес: ул. "Армейска" №20 (западно от МБАЛ "Проф. д-р Ст. Киркович") Работно време: 9 - 12 ч. и 14 - 17 ч.
Почивни дни: неделя и понеделник
Тел: (042)622109

Това са най-старите медни рудници открити досега в Европа (края на V хил.пр.Хр.). От проучените 11 рудника е било добивано огромно за времето си количество медна руда.
Медни изделия и полуфабрикати, дело на изкусни местни металурзи, са били разпространени в един обширен регион, достигащ до средното течение на река Волга.

Местоположение : на 8 км. северозападно от Стара Загора в м. "Мечи кладенец"

Това е най-голямато праисторическо поселение в България - Берекетската могила. Тя е висока 17,5 м. и има диаметър при основата си 250 м. Около могилата на разстояние от 300 до 600 м. има културен пласт с дебелина от 1 до 3 м. Той принадлежи на сателитни селища от новокаменната и меднокаменната епоха(VI-V хил.пр.Хр.), разположени до праисторическата селищна могила. Праисторическото селище е възникнало на десния бряг на Берекетската река в подножието на Сърнена гора. Първите обитатели на това селище са дошли на това място през ранния неолит-края на VII-VI хил. пр. Хр. Животът тук е продължил до Средновековието–XII-XIV в. През 1970–71 г. на 150 м. източно от селищната могила е проучен некропол, отнасящ се към ранната бронзова епоха– III хил. пр. Хр. Разкрити са 78 гроба с много богат инвентар. Мъртвите са полагани в свито положение - “хокер” или по гръб. В гробовете са открити керамични съдове, каменни хавани с червена охра, накити, медна кама и меден връх на стрела и други предмети. Това е засега единствения проучен плосък некропол от ранната бронзова епоха в Европа.

Античният форумен комплекс е едно от най-монументалните съоръжения в римския град Августа Траяна. Представлява полукръгъл ПЛОЩАД със запазен постамент на императорска статуя. От север площадът е обрамчен от АМФИТЕАТРАЛЕН АУДИТОРИУМ с девет реда каменни седалки.
.В горната си част той е увенчан с арковидно оформена колонада. Непосредствено зад аудиториума е разкрита южната фасада на ГРАДСКИТЕ ТЕРМИ на Августа Траяна, строени в средата на ІІ в. върху площ от 7 дка.
.На запад форумният комплекс е ограничен от КРЕПОСТНИТЕ СТЕНИ на града: вътрешна, построена края на ІІ в., възстановена и удебелена през ІV в. и външна, строена в края на V и началото на VІ в.
Античната улица (декуманус) с посока изток-запад пресича каменния площад и завършва при ЗАПАДНАТА ПОРТА на града. Портата е широка 4,20 м. и има три врати - две катаракти (спускащи се) и една двукрила.
 

Адрес: бул. "Митрополит М. Кусев" №33 (на север от Съдебната палата)

По време на римското владичество в българските земи (І-ІV в.) върху минералния извор били изградени римски терми (бани). Те са проучени през 1955 и 1964 г. Римските терми при Старозагорските минерални бани са едни от най-големите и най-добре запазените в нашите земи. Разположени са западно от праисторическата селищна могила. Построени са върху площ от около 2500 кв. м. Включват три басейна (за гореща, студена и хладка вода), две съблекални (мъжка и женска), вестибюли и светилище на богините-нимфи (нимфеум).Зидовете са масивно изградени от ломен камък и тухлени пояси с по четири реда тухли в пояс. За спойка е използван бял и червен хоросан. Стените и подовете на басейна са били облицовани с полирани мраморни плочи. Вестибюлът от запад е с многоцветен мозаечен под.
.Интересни археологически находки : строителният надпис на термите, две мраморни релефни плочки на богините-нимфи, отлично запазен мраморен жертвеник с посвещение на сирийския бог Долихен, тоалетни принадлежности.

Местоположение : в центъра на курортното селище Старозагорски минерални бани

Южната порта на Августа Траяна е експонирана в сутеренното помещение на офиса на Стопанска инвестиционна банка.
Представлява солидно съоръжение в укрепителната система на античния град. В план портата е представлявала квадратна постройка със стена 8 м. Над портата се е извисявала двуетажна кула, която сега не е запазена.

Представлява голяма перистилна сграда, разположена в югоизточния край на античния град Августа Траяна, непосредствено до крепостната стена. Подът на представитерната сграда е застлан с многоцветна мозайка. Тя е живописна художествена композиция, в която чрез алегории и символи е заложена идеята за годишните сезони и вечния кръговрат на живота. Стените на залата са били облицовани с пластично обработени мраморни плочи, имитиращи ордерна система. Най-вероятно сградата е служила за резиденция.

.Археологическият обект е разкрит и проучен през 50-те години на ХХ в. Включва останки от богат римски дом, намиращ се в централната част на античния град Августа Траяна - Берое.
Сградата принадлежи към перистилния архитектурен тип, с вътрешен двор. Подът на приемното отделение е покрит с многоцветна мозайка - малките кубчета, от които е изработена са в над десет цвята.
Композицията е почти симетрична по отношение на четирите стени. Изобразени са различни представители на флората и фауната ( виеща се лоза, плодове, зеленчуци, гъски, сърна, глиган и др.), алегорично преплетени с митологични елементи (нереиди). Запазени са фрагменти от два надписа на старогръцки език, разчитани като "Добре дошли" и "Наздраве".
Мозайката показва достиженията на мозаечната школа през ІV в. по отношение на техниката на изпълнение. Тя е единствена от този тип, открита на територията на България.

Единствената оцеляла сграда след опожаряването на града през Руско-турската Освободителна война. Обявена за архитектурен паметник на културата, а стенописите - за художествен паметник на културата от национално значение. Според строителния надпис изграждането на джамията е било завършено в края на 1409 г.
Самата сграда в план представя квадратен молитвен салон и предверие от север. То е оформено с малко централно помещение срещу входа към молитвения салон и две странични помещения. Молитвеният салон представлява едно цяло помещение с вход от север и пристроена галерия към северната стена. Точно срещу входа , в дебелината на южната стена е оформена нишата на михраба, фланкирана с богата пластична пластична украса.
През 2001 г. са проведени сондажни археологически разкопки в молитвения салон при които бяха разкрити основите на средновековна християнска църква. Тя е еднокорабна, едноапсидна и е била изградена към втората половина на ХІ - началото на ХІІ в. Разрушена е непосредствено преди изграждането на джамията, вероятно в началото на ХV в. Под пода на църквата е открит античен гроб от южния некропол на Августа Траяна.
Джамията е затворена за посещение.

Паметникът е дело на скулпторите Крум Дамянов и Божидар Козарев и увековечава бойното кръщение на Българското опълчение и Самарското знаме и безпримерния героизъм на руси и българи при защитата на Стара Загора на 31 юли 1877 г.
Мемориалният комплекс "Бранителите на Стара Загора 1877 г.", тържествено открит в чест на 100-годишнината от боевете за Стара Загора на 30 юли 1977 г., е още едно доказателство за вечноживата историческа памет на народа.

Местоположение : местността "Чадър могила" (сега парк "Българско опълчение") - в североизточната част на град Стара Загора.

В музейния обект е представена веществено-документална експозиция "Левски в Старозагорско".
Възстановена е обстановката, в която е живял Васил Иванов Кунчев по време на престоя си в Стара Загора (1855-1858 г.).
Показана е точна възстановка на учебна стоя от Светиниколското училище, в което учи бъдещия апостол на българската свобода.
В малката експозиция фотодокументални материали проследяват връзките на Левски със Старозагорския край и ролята му за изграждането на местната революционна организация.

Адрес : ул. "Поп Богомил" №1 (в двора на църквата "Св. Димитър")

Къща-музей "Градски бит ХІХ в. (Хаджиангеловата къща) е построена на 26 август 1883 г. от дебърския строител уста Георги за семейството на старозагорския търговец х. Ангел х. Петков. Къщата е типичен представител на късния тип симетрични къщи без портик.
През 1976 г. в нея е открита експозиция с богата колекция от предмети и облекла, която отразява бита на старозагорци след Освобождението до края на ХІХ в. отразяваща бита на старозагорци в края на ХІХ в.

Екпонирана е в Балабановата къща, построена през първото десетилетие на ХХ век. Изложбата е открита през месец май 2000 г. Представени са бакърджийска, терзийска и бъчварска работилница.

Адрес: ул. "Ангел Кънчев" 80