Из кн. „С БЪЛГАРСКИ ДУХ И ЕВРОПЕЙСКА МИСЪЛ” /2018 г./ - част II

Продължаваме с представянето на лекарите, завършили медицина в чужбина и работили в Стара Загора през първата половина на ХХ в.

 

Д-р Константин Кожухаров (1863-27 януари 1943, Стара Загора)

Кожухаров е един от онези предприемчиви млади хора, които, завръщайки се от странство, поставят началото на нов стопански отрасъл в родния си град. Голям почитател на чешкото пиво, той е инициатор и един от основателите на пивоварната фабрика в Стара Загора през 1902 г. В нея са вложени капитали на Акционерното дружество "Бъдащност", машините са доставени от Чехия и Германия, привлечени са специалисти пивовари от чужбина. Д-р Кожухаров е подпредседател на АД "Бъдащност".

Константин учи в Стара Загора до 6 гимназиален клас, а гимназия завършва в гр. Хрудим, Чехия. През 1895 г. се дипломира като лекар в Прага и се завръща в родния си град, като довежда със себе си и съпругата си чехкиня. Започва работа като градски лекар. По време на Балканската война е началник на Военната болница в Казанлък, а в Първата световна война - началник на отделение при Военната болница в Стара Загора. След войните работи като училищен лекар и лекар по обществено осигуряване.

През 1899 г., заедно с д-р Кирил Вазов, е избран за съдебен заседател в града. Д-р Кожухаров е един от основателите на сиропиталището при Благотворителното дружество "Добрий Самарянин". При откриване на сиропиталището през 1899 г. поема издръжката на двама сираци. В продължение на 16 години изпълнява безплатно длъжността касиер на дружеството. През 1906 г. е сред основателите на "Родителска дружба", целта на която е да се грижи за „физическото, умственото и нравствено-религиозното възпитание на учениците от Трето класно мъжко училище в Стара Загора".

 

 

Д-р Александър Зафиров (1870-1933, Стара Загора)

Д-р Зафиров като военен лекар по време на Балканските и Първата световна война има големи заслуги за недопускане на епидемии от холера и петнист тиф сред войниците.

Своята трудова кариера Александър започва като учител и по настояване на родителите си отива да учи в Духовната семинария в Цариград. Скоро разбира, че не това е призванието му и заминава за Русия. Записва се в петербургската Военно-медицинска академия. Няма финансови средства и за да се препитава, работи в химическа лаборатория към академията. По-късно му е отпусната стипендия. През 1905 г. завършва с отличие и постъпва в болница в Кавказ, жени се за рускиня.

С обявяването на Балканската война д-р Зафиров се завръща със семейството си в България и взема участие в трите войни. След демобилизацията, през 1919 и 1920 г. става училищен лекар в Стара Загора, а от 1921 до 1923 г. е старши лекар във вътрешното отделение на старозагорската държавна болница. От 1924 до 1928 г. е околийски лекар в родния си град.

 

Д-р Никола Енфеджиев (1872-1954, Стара Загора)

Лекар, който в своята работа умело съчетава практическите си наблюдения с научната дейност. През 1909 г. публикува за първи път в страната случай "туберкулоза на черепа".

Завършва гимназия в Сливен, а през 1900 г. се дипломира като лекар в Лион, Франция. През 1906 г. е назначен за старши лекар в старозагорската болница, а през 1911 г. е временно управител-лекар. По време на Балканската война е началник на 8/11 полева болница, която е определена за лечение изключително на холерноболни. Като добър клиницист той успява да се справи с епидемията, без да се дадат жертви сред персонала. От 1924 до 1928 г. е окръжен лекар в Стара Загора.

 

 

Д-р Мария Дайрова-Хаджиангелова (1876, Стара Загора-1943, София)

Мария Дайрова е радетел да се обучават децата в добра училищна хигиена и като резултат от това през 1937 г. издава учебник по хигиена.

Завършва старозагорската Девическа гимназия с отличен успех през 1892 г. Приета е да учи медицина в Лозана, Швейцария, през 1894 г., а през 1899 г. - завършва в Нанси, Франция, като държавна стипендиантка. През същата година се омъжва за старозагорския адвокат д-р Петко Хаджиангелов. След овдовяването си през 1906 г. издържа сама двете си дъщери. Отначало започва частна практика в родния си град, а след 1906 г. постъпва в старозагорското Педагогическо училище като училищна лекарка. Като такава работи и в Първа девическа гимназия в София. Специализира детски и вътрешни болести в Париж (1911) и вътрешни болести и училищна хигиена в Берлин (1920). През 1919-1920 г. е назначена за главен инспектор-лекар в МНП, като отговаря за работата на училищните лекари. След откриването на Медицинския факултет в Софийския университет през 1918 г. започва работа там и 15 години е асистент по хистология и ембриология. Членува в Патолого-анатомичното дружество - една от престижните български научни асоциации. През войните оказва безплатна медицинска помощ в сиропиталищата и в лагерите за военнопленници, води курсовете към Дружество "Самарянка". След пенсионирането си преподава хигиена в Плетачното и в Механично-техническото училище.

Д-р Дайрова дълги години е избирана в ръководството на Българския женски съюз и редактира неговия орган в. "Женски глас" (1915-1919). Наградена е с ордените "За гражданска заслуга – Дамски кръст", І степен, и "Червен кръст", с Почетния знак на Софийската община.

 

 

Д-р Иван Енфеджиев (10 февруари 1903-1989, Стара Загора)

Роден е в семейството на д-р Никола Енфеджиев. Завършва медицина в Берлин, Германия, през 1928 г., а по-късно защитава дисертация. Специализира очни, ушни, носни и гърлени болести в университетски клиники в Германия. През 1933 г. започва частна лекарска практика в Стара Загора. Участва в във Втората световна война като началник на очно-ушно отделение в V армейска болница през 1944 г., а след това ръководи очно-ушното отделение в IV армейска болница в Плевен. Управител е на Второстепенна болница-Раковски, Пловдивско. От 1951 г. до пенсионирането си е началник на Очно отделение при Окръжна болница-Стара Загора. Работи и като лектор по очни болести в медицинския техникум и в училището за медицински сестри в Стара Загора.

д-р Никола Енфеджиев, д-р Иван Енфджиев и д-р Васил Сосков, 1939 г.

 

Натиснете тук за част I

постоянна експонация

Тази година в нощта на изкуствата на 28 септември...
На 7.06. 2018 г. от 17.30 ч. в Архитектурен...

 

ИГРА: Наредете пъзела!

Играйте... Наредете пъзела!