Из кн. „С БЪЛГАРСКИ ДУХ И ЕВРОПЕЙСКА МИСЪЛ” /2018 г./ част I

Лекарите и фармацевтите, които работят в Стара Загора в края на XIX и началото на XX век, се дипломират в чужбина. По това време в България все още няма висше медицинско образование, чак през 1918 г. е открит Медицински факултет към Софийския университет. Всички те имат решаващ принос в изграждане на общественото здравеопазване в Стара Загора, за развитие на болничното дело, акушеро-гинекологичната помощ, подобряване на  санитарно-хигиенното състояние на града, училищната хигиена и т.н. Част от тях  постъпват на работа в старозагорската държавна болница, която е открита през 1883 г. и през следващите десетилетия е разширена с нови отделения. Всички имат широк поглед върху европейската медицина и нейните най-нови и високи достижения, които с готовност препоръчват или въвеждат в българската медицинска практика.

         Извънредно голям е приносът на лекарките, повечето от които са завършили във Франция, за утвърждаване на българските жени в публичната сфера. Именно френските възпитанички правят "видима" професията на жените-медици и в Стара Загора. Те работят като акушер-гинеколози, пионери са в училищното здравеопазване.

 

Д-р Тодор Ив. Стоянович (1844-1894, Стара Загора)

Първият български специалист по урология, инициатор, основател и първи управител на старозагорската болница.

Тодор Стоянович през 1862 г. завършва старозагорското класно училище, а през 1869 г. - медицина в Монпелие, Франция. Специализира урология. Завръщайки се в родния си град, от 1869 до 1879 г. той работи като градски лекар. Инициатор е за откриване на клон на Благотворително дружество „Св. Пантелеймон” и през м. януари 1883 г. е избран за негов председател. Дружеството е в основата на идеята за отваряне на държавна болница в Стара Загора, което става с решение на Главния старозагорски съвет от м. септември 1881 г. Болницата официално е открита на 3 юни 1883 г. На специално организираното тържество д-р Стоянович произнася прочуствена реч за състоянието на здравното дело в Стара Загора и изказва дълбока признателност към всички частни и обществени дарители. Много усилия, работа, безсънни нощи са нужни за организиране нормалното функциониране на лечебното заведение. Д-р Стоянович не жали сили за това през трите години, в които е управител.

От 1886 до 1893 г. е училищен лекар и завеждащ градската здравна служба в Стара Загора. След това става завеждащ кожното отделение в Александровска болница в София.

Д-р Тодор Стоянович се включва активно и в обществения живот на Източна Румелия. Член е на Старозагорския окръжен съвет (1884), народен представител и секретар на Народното събрания на Източна Румелия, член на Департаменталния училищен съвет (1884-1885). Взема дейно участие в Съединението.

Автор е на многобройни публикации по здравни въпроси, един от основателите на сп. Знание (1884-1885). От 1884 г. е дописен член на Българското книжовно дружество, а скоро след това е приет и за редовен член.

 

Д-р Кирил Вазов (1854, Сопот-7 октомври 1942, Стара Загора)

Eдин от първите дипломирани медици в освободена България. През 1931 г. признателното старозагорско гражданство и лекарската колегия в града тържествено отбелязва 75-ия рожден ден и 50-годишната лекарска и обществена дейност на д-р Вазов. Салонът на дружество "Театър" е препълнен, а юбилярят получава многобройни поздравителни адреси.

Киро Вазов, едва 9-годишен, през 1863 г. заминава да учи в Цариград като стипендиант на турската държава. В края на 1875 г. завършва с отличен успех Средното медицинско училище и е удостоен с "правото да премине в първи курс на Висшето медицинско училище". Две години по-късно се дипломира като бакалавър по естествени науки в Императорския медицински колеж в Галата Сарай. Дипломата, скрепена с монограма на султана, печатите на преподавателите на факултета и на главния инспектор по медицински науки, му дават право да упражнява лекарската професия.

Д-р Вазов се завръща в родината си на 27-годишна възраст, перфектно владеещ турски и френски език. През 1881 г. се установява като окръжен лекар в Стара Загора. Взема участие в Сръбско-българската война. Живее известно време в Русия, след това в Севлиево и Хасково. През 1894 г. отново се завръща в Стара Загора като окръжен лекар. До 1902 г. съвместява длъжността управител на болницата. През Балканската и Първата световна война е началник на Военната болница в града, а през 1916-1917 г. и управител-лекар на Държавната болница. Той е сред най-уважаваните и търсени лекари в Стара Загора.

 

 

Д-р Марко Костов (1865, с. Змейово, Старозагорско-7 януари 1951, Стара Загора)

По-възрастните старозагорци още помнят бялата триетажна сграда на малка уличка в центъра на Стара Загора, край която винаги има хора - хирургическата клиника на семейство д-р Костови. Започва да работи през 1927 г. и д-р Марко Костов до пределна възраст приема пациенти.

Основното си образование Марко Костов получава в Стара Загора, а гимназиално - в Пловдив. Учи медицина като стипендиант първоначално в Киев, а през 1893 г. завършва в Москва, Русия. След завръщането си в България започва работа като военен лекар в Плевен, откъдето е изпратен да специализира хирургия в Париж. Продължава кариерата си на военен хирург. През 1905-1907 г. е редактор и автор на редица статии в първото и единствено на Балканите специализирано списание "Българско военно санитарно дело". Той пише за военната хигиена, за трезвеността на войника, за заболеваемостта в армията и т. н. От 1907 г. е началник на 8-а Тунджанска дивизионна военна болница, а от 1911 до 1914 г. - управител-лекар на старозагорската държавна болница и началник на хирургическото отделение. Най-добрият хирург за времето си в болницата, д-р Костов, въпреки лошата материална база, извършва всички възможни операции. След участието си в Първата световна война като военен хирург във Втора етапна армейска болница, от 1919 до 1921 г. отново е началник на хирургическото отделение. По-късно открива и частната си болница, където работи и съпругата му д-р Съба Асенова-Костова.

Д-р Костов е убеден трезвеник и активист на въздържателното движение, активен деятел в Българския Червен кръст.

 

 

 

Д-р Съба Асенова-Костова (13 декември 1875, Сливен-8 февруари 1958, Стара Загора)

Лекарката е една от създателките през 1912 г. и ръководител на Благотворителното дружество "Самарянка" в Стара Загора, което има за цел да развива в обществото чувство за милосърдие.

Завършва медицина в Нанси, Франция през 1899 г. Работи като лекар - първоначално в Сливен, а след това и в Стара Загора. Специализира акушерство и вътрешни болести. Освен частнопрактикуващ в семейната клиника "Д-р Костови" (открита през 1927 г.), тя е и училищен лекар. Активна деятелна на Българския Червен кръст.

 

 

Д-р Невена Азманова-Ханчева (21 май 1875, Стара Загора-11 май 1956, София)

Д-р Азманова-Ханчева е много добър гинеколог и педиатър, една от най-активните деятелки на организираното женско културно-просветно общество в Стара Загора през първата половина на ХХ век.

Невена Азманова е родена в семейството на Тодор Азманов – известен старозагорски казанджия, сараф и търговец. След завършване на старозагорската Девическа гимназия, през 1894 г. заминава с да учи медицина в Лозана, Швейцария. Продължава с държавна стипендия в Нанси, Франция, където се дипломира като лекар през 1899 година. В студентските си години става кръводарител и спасява живота на свой колега. Френската преса обявява случката като "българо-френско смешение на кръвта" (по това време кръвните групи все още не са известни и благоприятният изход има широк обществен отзвук). След завръщането си е назначена отначало в Ловешката болница като ординатор, по-късно в родния си град. Омъжва се за френския възпитаник д-р Симеон Ханчев и в началото на 1910 г. открива болница с детско и акушеро-гинекологично отделение. Наред с частната си практика, д-р Азманова работи като градски лекар и повежда борба с епидемичните болести по време на Балканските войни (1912-1913), ръководи дейността на здравната съвещателна станция, създадена от БЧК, Общината и лекарското дружество, с цел да предостави медицинска помощ на широки обществени прослойки (от 1933).

В същото време д-р Азманова е и активна общественичка. Още от 1901 г. е въвлечена във феминисткото движение - дългогодишна председателка е на местните клонове на Българския женски съюз в Ловеч и в Стара Загора, основава и ръководи Женското културно-просветно и благотворително дружество "Пробуда" (1927-1944). Включва се във всички социалноориентирани инициативи в града - участва в управлението на сиропиталището "Добрий Самарянин" (основано през 1900 г.), учредителка е, заедно с друга френска възпитаничка и нейна състудентка - д-р Съба Асенова-Костова, на Дружество "Самарянка" (1912), подкрепя развитието на Девическото практическо занаятчийско училище (открито през 1927 г.), инициира създаването на Комитет за подпомагане на бедни родилки и пеленачета (1935).

 

д-р Киро Вазов

 

д-р Марко Костов

 

д-р Невена Азманова

 

д-р Съба Костова

д-р Тодор Стоянович

сем. Костови

постоянна експонация

По случай Патронния си празник 6 декември над 100...
На 5 декември 2018 г. в Малка експозиционна зала...

 

ИГРА: Наредете пъзела!

Играйте... Наредете пъзела!